Голямобеловският манастир "Възнесение Господне" се намира в дела Божевец (преди Алабак) на Западните Родопи, на около 1,5 км югоизточно от с. Голямо Белово, непосредствено под връх Св. Спас (Спасовица),на 821 м н. в.)
Основан е през VІ в. и е продължил да съществува през Първото и Второто българско царство. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в.
Днес от някогашния манастир са запазени  внушителните развалини от частично реставрирания манастирски храм,известен като Беловска базилика.По мнение на досегашни изследователи църквата принадлежи към типа на базиликална сграда със сводесто покритие на централната част.
Самият манастир е бил изграден до късноантичния град Левке,за чието съществуване свидетелстват останките от стени и керамика,пръснати из цялата местност около манастира.

“В сведение от 879 г. е споменат епископ на Левки на име Симеон" – пише проф. Станчо Ваклинов.Ръкописна бележка за помохамеданчването на българите в Чепинско говори за някой си Георги, приел монашеското име Гавраил - “брат на княз Дамяна, който съградил обител на гора Левка, що е сега Спасова църква на име Възнесение господне”. В неясно сведение от тези места се говори за обновяването на Богородичната обител. В по-ново време се споменава за развалини от манастир Левки, за “гора Левка”.
В съседство на манастира, през 1999 г., е построена малка, еднокорабна, едноапсидна кръстовидна черква.